ИМАНЕ
Богата съм , богата съм –
богата!
И моите богатства са нетленни –
Наи-тежкото богатство на земята,
Което никои,
никога,
не може да ни вземе.
Не са ни нужни каси да го крия,
В наи-сигурното място то стои –
В сурцата на хората –
Ония,
В които доброта към мен струи.
То е в искрената обич на децата,
за мен в миг неповторим изгрял,
във думите на благодарност –
светло злато,
с което в тъмни дни
душата се е гряла.
Богата съм , богата съм –
богата!
В сурцето ми
Като във бисерна вълшебна мида,
Попаднали страдания, горчилки
и обиди –
в лубов и нежност се преврущтат.
А после като аромат на билки,
при хората,те бисер
се завръщтат.
ЩТАСТИЕ
Щтастие ли? Силна страшна дума.
Тежка…
А всъщхост толкоз проста,
толкова понятна и човешка.
Стига само
Да погледнеш в себе си,
В наи-простите неща краи тебе
И ще видиш
Колко малко
Е за твоето щастие потребно.
Да усещап със нозете си
Под теб земята,
Въздухът, небето и тревите.
Да изпължат сетивата ти,
Светлина на огън
Във дома ти да запее.
Топлина от реч човешка,
Щом ти е студено
да те сгрее,
ето го – така копняно,
далечното,
дето ти, забързания
не усещаш.
И в неясна цел
Да гониш вечното –
щастието,близко не сещаш.